Лекция, изнесена по повод настъпващия Велик пост
пред йога водещи и практикуващи
при откриването на ново йога студио
Част 1
В тази лекция бих ви предложил тема, привидно банално позната, но се надявам след края и да бъдете повече обогатени, знаещи и с желание да практикувате християнството от по-зряла позиция. Днес ще разгледаме християнския пост като част от религиозната аскеза. Надявам се на въпроси от ваша страна, а тези от вас, които почустват неудържимо несъгласие с нещо или желание за спор, то нека си наложат аскетичния подвиг да оставят несъгласието си да отлежи за три денонощия и тогава е много възможно то да се трансформира в нещо друго.
Нека, като начало, ви представя моя герой (на таблото е нарисуван човек), който ще е обобщаващ образ и
на жените, и мъжете, на всички нас. Нека го наречем Адам. Той е наш съвременник – един от многото жители на земното кълбо. Адам имал тежко детство – липсвали му родителската грижа, ласка, похвала от добър баща и т.н. – нещо характерно за съвременния свят. Нашият герой трябвало много да изтърпи, да бяга или да се бие, за да се утвърди в околните среди. Искало му се да се харесва на всички, да му се възхищават, да го приемат или да се боят от него. Това била и причината Адам да заобръща повече внимание на своя външен вид – прическа, модерни джинси и маратонки, мобилен телефон – нещата, които впечатляват децата. Постепенно във времето героят ни приел по-навътре трансформацията си и започнал да уголемява мускулите си във фитнес залата и да тренира бокс, защото другият пол се впечатлява от стегнатите тела, а конкурентите се боят от железните юмруци.
Трансформацията на героя ни се задълбочила с времето, когато Адам запрактикувал източни бойни изкуства и философията им. Времето си минавало, но постоянно имало някакво неудовлетво-рение, някаква празнота усещал в себе си. Вече се бил сблъскал с факта на смъртта, за която не се е замислял по-надълбоко до трагедията с негови близки хора. Идвали депресивни въпроси, като например: “Защо живеем изобщо, след като ще умрем; има ли смисъл страданието ни; какво има след смъртта и ще ме има ли после или всичко е до смъртта; какво съм аз – красиво тяло, банкомат за красав(и)ци; какво е душата и духът; има ли Бог … !? Колкото се насочвал към духовните теми и книги, толкова материалистичните възгледи в Адам се компрометирали, а това водело до душевни страдания и желание да се връща към старите си занимания, приятели и възгледи, защото там правилата са познати и отработени (Една от причините много затворници да рецидивират и връщат в затворите е именно знаенето как да се справят с живота там и неумението да живеят по правилата на свобода), а това пораждало привидна сигурност и спокойствие.
Един ден Адам решил да потърси Бог в себе си и за себе си, да му е път, утешение, защита и похвала – какъвто би бил баща му. В християнството намерил и липсващата майка – Богородица и светите братя и сестри, и собственото си синовство в лицето на Сина Божий Иисус, който щял да стане и личният му Христос (Спасител, Защита). Тук се намерил и справедливият и всеприемащ баща – Бог Отец. Адам приел на вяра думите в Новия Завет (Йоан 14 гл., 5 и 6 ст.), че Иисус ще му бъде и Пътят, и Истината, и Животът. Когато се огледал там, където живял, видял храмовете на всички религии, но понеже се припознал като “традиционно православен”, то решил и приел православно кръщение!
Подобно развитие в живота ни не е рядкост и приемането на религия често променя спасително линията на живота ни, поне с мен така се получи. Често приемаме религия “традиционно”, по волята на родителите ни или защото това е условие за нещо друго, като например сключването на религиозен брак и тогава религията ни е недоосъзната, условна, не ни докосва и не ни трансформира из основи. В България се наблюдава именно такова повърхностно, етно-битово християнство. Голям процент на кръстени и малък процент на осъзнато практикуване на Христовия път, истина и живот.
Християнството е съчетаването на ортодоксията с ортопраксиса, т.е. правилното учение с правилните дела – (вж Тит 2:7). От дълбока древност, веднага след възнасянето на Иисус, неговите последователи постепенно са систематизирали учението, което им благовестил техният Христос, и това продължило няколко века, за да се получи структурирана християнска теология. През цялото време обаче те практикували разни ритуали и различни аскези, т.е. упражнения, практики, които имали за цел тяхното градивно развитие. Такива са и постът, тайнството покаяние (изповед) и тайнството Евхаристия (причастяване), които бих желал да разгледаме, и прозрем дълбочината на терапевтичното им въздействие върху практикуващите ги.
Нека да схематизираме тази християнска аскеза и, илюстрирайки я, да осъзнаем как за много от елементите сте чували, но по всяка вероятност не сте подозирали колко дълбоко смислени са те, когато са обвързани като в стълбица.
